Subscribe to Blog via Email

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 1 other subscriber

  • Home
  • /
  • Blog
  • /
  • Глухият коловоз
Джулио и приказката за глухия коловоз

Глухият коловоз

“Ти не си това, което работиш, не си броят на парите в банковата ти сметка, нито колата, която караш, нито скътаното в портфейла ти, нито марковите дрехи, които носиш; ти си пеещото и танцуващо лайно на света!”

Така би казал Тайлър Дърдън и Джулио изцяло подкрепяше тази мисъл. Тия хлапета не знаеха нищо за живота. Задоволяваха се да пълзят по повърхността му. Но не и той.

Той се стремеше да стигне до дъното и винаги откриваше все същата ръждива табела: “Глух коловоз”. Хората се качваха на автобуса, убедени, че трябва да изминат определен маршрут, после слизат, разговарят, четат, ядат, спят. И така ден след ден. Удобен начин да забравят за глухия коловоз. Последна спирка, всички да слизат. Смъртта. Друго няма.

Точно затова обичаше гробищата. Ако тръгнеш с разбирането, че крайната цел е глух коловоз, всичко останало става безмилостно ясно. Излишно е да се тревожиш, природата пет пари не дава за теб; и да те няма, тя преспокойно ще продължи напред. С желязното право на по-силния и с циничния закон за самосъхранение се решава съдбата на всичко и всички. Единствената допустима свобода е да се бориш достойно до края на коловоза, да си играеш като котка с мишка, съзнавайки обаче, че не си котката, а мишката и нямаш път за спасение.

Да опиташ поне да се забавляваш.

И после да слезеш доволен.

Поне донякъде.

Последна спирка.

 

Откъс от книгата Перла в мидата на Алесандро д’Авения

Please follow and like us:

Leave a Reply