Subscribe to Blog via Email

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 1 other subscriber

  • Home
  • /
  • Blog
  • /
  • Мозъкът срещу Интуицията
mozuk sreshtu intuiciq

Мозъкът срещу Интуицията

Малко размисли по темата за интуицията, които вярвам ще дадат отговори на доста хора, които често изпадат в объркване, когато се чудят кое от двете да слушат.

Ако сте интуитивен може да изпитвате (умствено) объркване регулярно, защото интуицията ще ви води на различни места. Днес ще ви кара да пътешествате, утре да работите от сутрин до здрач, на следващият ден ще иска да мързелувате, а мозъкът ви ще си мисли през цялото време – “Какво ти става, стани и действай, направи нещо!”.

Мозъкът обича повторенията, той обича формулите и структурата. Интуицията също, но нейните формули са невидими. Нейните цикли са непознаваеми. Нейните начини са необясними. Това побърква мозъка и стартира процеси на тревожност, които могат да стигнат застрашителни размери. Да живееш интуитивно обаче е най-чистият и природен начин на съществуване, тъй като промяната е част от рутината и качество на измерението ни.

Следователно никога няма да “зациклиш” и ще продължиш да се развиваш поетапно, без напрежение и борба, стига да успееш да заглушиш гласа на мозъка. И социума ни, който го е поставил на пиедестал. Всичко сме нормирали, но по ненормални параметри, произлизащи от прагматизма.

Там се раждат страданието, изтощението, проблемите във взаимоотношенията, болестите, стреса, тревожността и всичко, което бавно ни убива, но сякаш нямаме силите да променим. Дори да можем да направим обаче и едно нещо в ежедневието си, което да е повече в насока вътрешното чувство и чисто желание, вместо да се базира на задължение или от чувство за дълг или вина, ние вече се променяме.

И интуицията ще се засили. И ще ни показва посоката. И понякога ще те води на тъмни и трудни места, защото си узрял за тях и това да се справиш. Понякога ще те качва на върха на планината, за да се полюбуваш на гледката. Стига да се движиш, без съпротива надолу и нагоре, мелодията на вселената ще звучи през всичките ти действия, мисли и думи. И когато искаш да прегърнеш – прегърни. Когато нямаш импулс за това – не го прави.

Когато искаш да подкрепиш – подкрепи. Когато искаш да се дистанцираш – това нека е действието ти. Когато нещо те отблъсква – не се приближавай, някой ден може да не е така и няма да е било усилие. Когато нещо те привлича – направи крачки напред, виж какво носи в себе си.

Пак казвам, може да се обърквате от факта, че в някои моменти ще искате да споделите, в други да замълчите и ще се чудите какъв човек сте всъщност – споделящ или премълчаващ, но всъщност истината е, че човекът отсреща има пръст в това кой сте вие, точно колкото и вие в това кой ще бъде той с вас.

Давайте правилните “отзиви”, защото когато изкривявате реалността, заради “норми” и “морал”, човекът отсреща остава с неточна представа за това, което излъчва. Грешните реакции породени от изкривен морал водят до фатални последици.

Жертвите продължават да бъдат жертви, защото им се обръща внимание, макар човека да не иска, но го прави от вина или страх да не изпадне в същото положение. Насилниците продължават да бъдат насилници, защото оставаш до тях, парализиран от страх от самота, а не защото се чувстваш добре.

Спасителите пък стигат до бърнаут, защото не осъзнават проблема си и това, че не е нормално, когато някой няма нужда от мъдростта, талантите или способностите им, това да ги наранява на дълбоко ниво. Ако всеки слушаше чувството вътре нямаше да си даваме непрекъснато грешни сигнали, усложнявайки прогресивно положението си, защото не го адресираме или регистрираме, като проблемно.

Не просто толерираме, но и нормализираме болестното мислене в човека и насаждаме вина, когато някой реагира кореспондиращо, а не фалшиво, както обществото ни е научило. Да се живее с лъжата е по-лесно, но неособено приятно дългосрочно.

Да се живее с истината е болезнено, защото черните точки се открояват и контрастират силно, но поне можеш да ги изчистиш, веднъж станал съзнателен за тях.

 

Текстът е на Ванеса Виденова

 

Please follow and like us:

Leave a Reply