Опит да видим Невидимата епидемия, за която няма статистика, маски, ваксини и достатъчно дискусии.
Тези болести не идват рязко като вирус. Понякога започват още когато си на 5, сам с обърканото, развиващо се тяло, срама и усещането, че някой те изоставя завинаги.
Продължават когато си на 15 и смяташ, че хората са обичани само ако са натикани в перфектно тяло. Пък ти си мислел, че да си умен е достатъчно.
Гурутата на “позитивното мислене” вече са изпълзяли под прожекторите.
И са ти втълпили, че “лошите” емоции те правят лош човек.
Толкова често си започнал да се усмихваш, когато ти се реве, че биохимията ти е дала на късо.
Така един ден тревогите добиват клинична форма.
Липсата на контрол се превръща в патология.
Далеч не е нужно майка ти да е алкохоличка, а баща ти да я пребива всяка вечер. Или обратното.
Човек е чуплива материя, която се напуква само от липсата на обич, понякога дори и от наличието й.
В този ден е хубаво да си признаем, че здравната система, която се грижи за душите на хората, е почти отровна. Тя, като роднини и познати, им казва: “Стегни се!”
Сякаш има какво повече да си стегнеш – и без друго си опънат като струна, и всеки миг ще се скъсаш.
Държава, в която депресията се “лекува” с “пий една ракия и ще ти мине”, е пълна с илюзии и некадърност.
Тук е срамно да си болен, но не е срамно да си глупак.
Късмет на всички, които се осмелят да търсят помощ за проблемите си.
Дано не ви дадат само шепа хапчета на случаен принцип, казвайки: “не го мисли!”.
Защото именно тогава ще тръгнете по трудния път.
Автор – Димана Йорданова
