Животът не е лесен, но пък е толкова красив, че именно красотата му го прави лесен.
Понякога нещата, с които съм се заел, се усложняват и не се получават. Тогава ми е от полза да наблюдавам онова, което се случва, и да участвам в него, без да се насилвам да проявявам геройство.
Почти винаги се случва нещо. Ако съм търпелив, успявам да пристъпя в следващия момент, където се оказва, че късче от всичко, което не се е получило, ми е полезно; нещо в него ме обогатява; цялата ситуация ми помага да израсна.
Нека за момент предположим, че наистина си се объркала.
Е, и?
Какво се случва с объркването ти?
Изживяваш го като грешка?
Грешката е провал.
В провала се съдържа предварителното очакване, че ще успееш.
Очакването е предразсъдък.
Предразсъдъкът условност.
Условността не е нищо друго, освен врата, която затварям за себе си.
Ако изживяваш всяко объркване като грешка, всеки път затваряш една врата пред себе си.
Объркването е просто част от процеса на научаване (ако не бъркам, няма как да израствам).
Объркването е възможност да направя нещо по нов начин, да проявя творчество. Когато бъркам, аз осъзнавам собствената си смелост, а понякога – дори собствената си глупост.
Откъс от книгата Писма до Клаудия на Хохре Букай
