Опитните въжеиграчи не стъпват с цял крак, а първо с пръстите, после с ходилото и накрая с петата. Само така стъпката става лека и ходенето се превръща в танц. Краката ни търсят лесната сигурност, здравата котва, притеглянето на неща, които в последствие рухват, бързият бяг право към целта. Смелостта на въжеиграча обаче превръща притеглянето в лекота, теглото в крила.
