Subscribe to Blog via Email

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 1 other subscriber

  • Home
  • /
  • Blog
  • /
  • Човек не избира, кой да е до него, когато му е трудно
woman looking at the sun

Човек не избира, кой да е до него, когато му е трудно

Разпилян между толкова приятелства, на ум не му идва да направи своя избор. С времето, кръгът става все по-тесен. Разочарованията, все по-протяжни. Неказаните думи, все повече. Премълчаните истини – до една, изчакващи реда си. Идва момент, в който очите, които те обичат, остават две.

Живееш, за да докажеш личността си пред аудитория, която й е все тая, кой си, какво чувстваш и колко пъти са разплаквали душата ти. Живееш и растеш чрез мислите и действията си, които водят до същността ти – онази истинската. Привързаността към хората, не се възпитава. Те, теб възпитават, как да не обичаш! Обичливостта е присъща в детството, когато не знаем, какво е да си обективен или субективен. Протягаме ръце и в следващата секунда сме гушнати от някого истински. Толкова.

Зрелостта ни учи да бъдем нащрек, да се борим и отстояваме себе си, сред блясъка на двуличието и задните мисли на интереса. Пораснем ли, животът не прощава. На мен също не прости. Нося си шамарите като медали, но разликата е, че в своите двайсет, човек безпардонно се отдава на удари, а трийсете – отсяват, режат, поставят на място. Първо теб. После всички останали. Получават си го. Без разяснителни бележки. Без излияния. Без безпочвени и конфузни разговори. Точно и категорично. После боли. Винаги боли, там където е имало усещане за близост. Там, където си бил, а вече си сянка.

Но трийсете, ти показват, колко е кратък живота, колко сме преходни, колко времето, което в ученическите ни години сякаш бе спряло, сега тече като река, бързаща да се влее, без да успееш да хванеш дирите й. На златните години, в които всеки от нас е, или е бил, им е дадено да отсяват плявата от семената. Семената на едно приятелство, което е готово да те прегърне под заснежената асма и да ти прошепне: “остани, нужна си ми, без теб ще ми е зле.” Семената на отношението, което оставяме в някого, докато му благодарим, затова че ни е продал кибрит. Семената на погледа на едно чудо, което всяка сутрин ти приготвя кафето с късметче и ти пожелава хубав ден. Семената на смеха, който сеем безобразно шумно по любимите софийски улички, и това ни изпълва догоре, прави ни щастливи.

Времето, всъщност се отброява от миговете ни. От всяка сълза, пареща по бузата, до всяка усмивка, разтягаща ъгълчетата на устните ни до пръсване. Накрая, с малко повече късмет, ни се дава шанса да наблюдаваме най-красиво усетените моменти от живота си, на забавен каданс.

Please follow and like us:

Leave a Reply