Всеки път, когато съдбата ти задава въпрос, е време да освободиш седефения поток вътре в себе си, за да превърнеш самия живот в отговор на едно от многото неща, които никой не знае. Това е времето да затвориш черупките и да оставиш сърцето да ти подскаже съвсем тихо, като доверен шепот от най-далечната стая, че няма задоволителен отговор, защото единственият отговор е още по-голяма любов към живота и неговата непредсказуемост.
Цитат от книгата Перла в мидата на Алесандро д’Авения
