Subscribe to Blog via Email

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 1 other subscriber

  • Home
  • /
  • Quotes
  • /
  • Щастието е да пееш своята песен по Пътя! 

Щастието е да пееш своята песен по Пътя! 

“Преди пет години, Хамзе, докато пресичала улицата заедно с кучето си, върху тях връхлетяла кола, която не спряла на червено. Кучето умряло на място, а Хамзе загубила лявата си ръка. Мъжът ѝ я напуснал на петия ден след ампутацията. Не казал нищо – просто си събрал нещата и изчезнал. След два месеца я изписали. Сега живее самичка, храни бездомните кучета и си изкарва прехраната с пране на вълна.

„Нищо не искам от света – разказва Хамзе. – Не чукам на ничия врата, не моля за помощ и не очаквам разбиране. Просто живея. Сутрин храня другарчетата си с каша и с месо, пуша по половин кутия цигари на ден, заравям есенните листа и се карам с чистача… че той, гадината, ги изгаря! Кои сме ние, та да решаваме вместо природата?

За мен е важно да бъда честна със себе си. Не мога да обикна целия свят. Не умея да се привързвам към хората или да благодаря на някого за това, че ме е изоставил в болницата. Не изпитвам ненавист към него, но също така нямам намерение да му изпращам лъчи от любов. Да върви по дяволите!

Ненавиждам тези, които замерят кучетата с камъни, а после отиват в храма и се молят!Виждам колко много лъжеучители се появиха. Любуват се на себе си в своята „мисия“, а изгубените и онеправданите им се възхищават. На всичкото отгоре наричат различните от тях „заблудени души“. Нима истинската вяра не е безмълвна?

Няма правилен и неправилен живот, има честен и нечестен. Аз съм била и ще бъда честна със себе си, дори ако в нечии очи изглеждам нещастна жена инвалид. В живота си имам цел – да успея да направя нещо добро. Поне за бездомните животни.“

Има дни, дори месеци, когато уж всичко ти е ясно и всичко е по местата си. А има и друго време, когато те боли и нищо не можеш да направиш. Важно е да избереш не отчаянието, а смирението. Смирението не е да вдигнеш ръце или да бездействаш, а тихата вяра, че непременно ще настъпи утро, когато ще се събудиш и ще разбереш, че вече не те боли.
В очакване на това утро трябва просто да живееш. Да дишаш, да мълчиш. Да седнеш на пейката и да гледаш как танцува снегът в мразовития въздух или как се ронят листенцата на цъфналите бадеми.

Елчин Сафарли

Please follow and like us:

Leave a Reply