• Home
  • /
  • Цитати
  • /
  • Не е ли странно как всеки от смъртта се бои?

Не е ли странно как всеки от смъртта се бои?

Когато човек умре винаги му се прави гроб. Грижат се за него дори след като е умрял. Гробът му е винаги отрупан с цветя, спомнят си за него от време на време, на погребението може да го обичат дори повече от приживе… Но има и някои гробове, които тъжно се открояват сред останалите. За тях никой не се е грижил от дълго време, може да не са го обичали дори приживе. Никой не им носи цветя, защото те отдавна са забравени от обичаните сърца.

Не е ли странно? Може би?

Как от смъртта всеки се бои. Но тя навсякъде ни заобикаля, разбери! Усмихва ти се от всеки ъгъл, какво ще кажеш- надали. 

Но точно както на някои гробове никой не им слага цветя, така и някои умират без да са усетили любовта. Никой не ги е обичал, не можел да разбере, дори дълго след като са изяли следващото мезе. Не е ли странно как всеки от смъртта се бои? Това се усеща дълбоко в измъчените очи. Които всеки се страхува да погледне, защото не всеки през мъглата иска да прогледне. Смъртта- всеки иска да избяга от тази орисия. Но за какво да бяга, след като гробище е неговата чиния…

Please follow and like us:

Leave a Reply