• Home
  • /
  • Блог
  • /
  • Премеждията на добрия човек в 21 век
why good people suffer

Премеждията на добрия човек в 21 век

Хубаво е да си добър човек и да правиш всичко от сърце. Да се раздаваш и да споделяш когато каквото можеш с останалите.

Но както с всичко останало и тук можеш да залитнеш и да се отнесеш по течението. За жалост накрая става така, че сам си вредиш и да оставяш хората да те манипулират и използват.

В днешно време сякаш е признак на слабост да си добър, да даваш и да помагаш на другите.

Използвачи под път и на път дебнат за някой добряк да изцоцат от него каквото могат и после като няма вече какво да си намерят друг.

Когато покажеш, че винаги си склонен да дадеш и да помогнеш и да покажеш, че разбираш чуждите трудности и затова подаваш ръка на някой той просто започва да те третира като по низш и губи уважението си към теб.

Защо по дяволите? Защо така? Защо толкова критична маса хора са безчувствени егоисти и използвачи?

Защо им се дават множество шансове и те се провалят отново и отново? Колко долен трябва да си да се възползваш наготово от някой, който ти подава ръка и прави нещо за теб от и после да си биеш шута и дори да го завлечеш с пари или просто да се махнеш?

Колко празна трябва да е душата ти? Колко смазан от системата и колко празноглав и безчувствен трябва да си, за да използваш хората като салфетки и после да ги хвърляш?

Не мога да ги разбера тези същества!

Повръща ми се вече от използвачи и от дребни душици и от празноглави посредствени нарциси с вирнати носове.

Писна ми от това скапано общество и от целия „модерен“ булшит. Чудят ми се някои защо съм се връщал назад към 90-те.

Е как да не се връщам там, като ми се повръща от цялата тази smart помия, която ни залива и ще продължава да ни залива още повече през следващите бог знае колко години.

Тогава ни телефони имахме, ни интернет, ни компютри и си бяхме много добре. Не ни липсваха изкуствено създадените „удобства“ на 21 век, които превърнаха хората в мързеливи роботи, които искат всичко да стават с един клик.

Това не е прогрес! Това е ретардщина, която погубва хората и ги прави едни технологични наркомани.

Масово хората искат подобрения и да се вършат неща за общото благо, но малцина са тези, които поемат инициативата и стартират нещо в обществена полза. Масата се ослушва и чака на готово да консумира крайния продукт.

Губят ми се думите вече. Искам да говоря и да пиша и все по-трудно намирам смисъл. Кой го интересуват тези неща?

Да си добър, почтен и честен човек и да искаш всички да вървим заедно напред и да си помагаме вместо да се манипулираме, крадем и използваме по най-долния начин е някаква едва ли не илюзорна мечта.

Няма лошо да си гледаш интереса и да работиш за себе си, но защо в масовия случай това трябва да е за сметка на някой друг или на много други? Защо?!!

Пустата му алчност. Аман от кариеристи дето само гонят успеха и парите и са готови на всичко да успеят в нещо си там. Нещо, което в 99% от случаите е НИЩО и носи една мимолетна радост от някакъв въображаем успех, който те поставя над другите все едно си БОГ.

А ти си господин никой! Роб на системата. Робот без душа, който си мисли, че е разбрал живота и как се играе играта. Една обикновена пешка!

Добрите хора накрая остават на улицата, защото играещите играта просто ги стъпкват, че да минат с тяхна помощ на следващото ниво и да изпият по една бира след това за награда.

Гледат да изцоцат каквото може и накрая пак са толкова празни вътре в себе си, че следващият път им трябва още по-голяма доза. А дупката вътре, тя не може да се запълни по този начин.

Какво ти остава накрая да правиш? Да си избирателно добър?

Ми те тези дето използват хората като ги отрежеш ще идат при някой друг. Те няма да се замислят, че правят нещо нередно. Те имат цел и постигането й е въпрос на живот и смърт.

Има си някаква карма може би и рано или късно всичко се връща на тези хора макар някои от тях да не го осъзнават и да не правят връзката.

Когато се отнасяш зле с хората и ги използваш и манипулираш после нещо друго или същото или дори по-лошо идва върху теб.

Виждам как добротата ми ме върна в първи клас и виждам как се отразява и на брат ми, който покрай мен започна да прави добро където се занесе.

Не искам да мисля, че сме грешили с това, което правим. Не може да е грешно да готвиш ядене, от което да храниш не само себе си, а и останалите.

В моя свят това не е грешно и никога няма да бъде, но за да не стане така, че ние да сме поредните останали на улицата добряци, ще трябва да се отсява вече, защото алчните хора мярка нямат, както и сърца.

Внимавайте хора къде на кого и с какво се раздавате и какво идва насреща към вас.

Разбира се, че не трябва да правиш добро с очакването някой да ти го върне, но когато нещата в дълъг период от време са едностранни идва време за използване на ножицата.

You better check yo self before you wreck yo self!

Peace!

Please follow and like us:

Leave a Reply