Subscribe to Blog via Email

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 1 other subscriber

  • Home
  • /
  • Blog
  • /
  • Какво стана с хората?
счупено общество

Какво стана с хората?

Все по-трудно сякаш ми става да разбирам хората напоследък. Всъщност до голяма степен ги разбирам.

Май по-скоро ми става все по-тъжно колко изкривено е станало всичко и до каква степен масата хора са станали едни озлобени, тъжни и безразлични консуматори, които не могат да вдигат глава от телефона си и постоянно претендират за нещо.

Изключения за щастие има, но като цяло ако се огледаш навън, картинката е тъжна – доста тъжна даже.

Претенциите са скочили до невиждани висоти в днешно време. Поставят се условия, изисква се, претендира се, но какво се дава?

Масово хората искат да получават и да грабят с пълни шепи от живота. Искат само най-доброто около и за себе си, но колко хора дават нещо въобще преди да почнат да искат и да претендират за това дето им се “полага”?

Всеки иска още и още. Да има всичко, и да е все щастлив. Аз на това му викам, Капанът на “модерното общество”.

Влизаш в Матрицата и почваш да ходиш по нечии други стъпки, че да станеш „успешен“ и да обереш овациите след това.

Във фейсбук си щастлив/а и усмихнат/а, ама отвъд селфитата в реалния свят –  не съвсем.

Целия ти живот се върти около едно голямо нищо. Луташ се наляво-надясно гледаш да се впишеш в едно изкривено и душевно болно общество, за да убиеш болката на малкото човече в себе си, което ти нашепва тихо всеки ден отвътре, но ти игнорираш.

Не му даваш думата. То не се вписва в общата картинка и съответно няма място в нея. Живота е сериозен. Трябва да се работи. Пари да се изкарват. Сметки да се плащат.

Къщата, колата, жената, децата. Нон стоп на пангара. Трябва да се играят игрички. Да се правиш на нещо дето не си, че иначе ако си себе си, все едно си никой.

Казват ти, че това е живота и така се прави. Фейкваш докато не го измейкваш и правиш каквото и другите – да не се правиш на много интересен и различен, че това не ти носи нищо добро.

Да отстояваш някакви морални и духовни принципи в днешно време е лукс. Ако се цепиш от групата почват да те нападат – сдухваш се.

Ако пет човека около теб правят нещо, а ти не си ок с това и отказваш, ставаш едва ли не лицемер. Как така няма да го правиш и ти? За какъв се мислиш бе?!

Защо по дяволите?! Защо всичко е толкова накриво? Защо всички играят скапаната игра и никой не се замисля колко изкуствено и смешно е всичко? Защо никой не иска да бъде себе си?

Страха, че ще те посочат с пръст и ще ти се смеят?. А в собствените си очи кой ставаш, когато играеш по свирката на другите?!

Всички обаче искат положителни промени на глобално ниво, но никой не иска да промени себе си. После защо едно и също продължава да се повтаря поколение след поколение.

Еми как да стане иначе? То всичко се предава по генетичен път. Ти като откажеш да се промениш и продължаваш да правиш като всички останали, ми и децата ти след това ще правят същото като тебе, защото ти не им даваш различен пример. Се‘ш се?

Против робство и насилие сме, а плащаме всеки ден на хора, които упражняват насилие и използват хората като роби да им изкарват милионите.

Искаме да сме здрави и жизнени и да сме пример, но с храним с лайна, пием кола, гледаме фейк булшитове по телевизията и слушаме скапана модерна музика създадена с цел манипулиране на съзнанието.

Всеки чака някой друг да му даде пример. Да го вдъхнови с нещо, че да си вдигне задника случайно и да вземе да направи нещо.

Тъпчем се с мотивационни фрази и клипове в youtube и какво от това?! Какво правим след това?! Мислим си…ми кой съм аз, че да променя нещо?! Ми кво да направя, нямам време за нищо…

Всеки иска да щракне с пръст и да направи някаква грандиозна промяна, защото време няма да работи за нея. Всичко е толкова бързо вече, че докато се огледаш и оп, той деня заминал вече.

Хората в 21 век за нищо съществено нямат време, но могат с часове да се взират в тъпотиите на телефона си или да гледат драматичната развръзка на поредната тъпотия в Big Brother. WTF?!

Ако нямаш чат на телефона те смятат за изкопаемо от миналия век, което няма място сред модерните хора, които така общуват.

После ми се чудят защо съм гледал назад към 90-те. Ми как няма да гледам. Нямахме телефони, нямахме интернет. Имахме се себе си и бяхме заедно навън.

Как да се адаптира човек към цялата тая изкуствена модерна помия, като тя е една огромна шега създадена да направи хората едни безмозъчни и бездейни роботи, които задоволяват нуждите на най-долните си чакри, защото душата им е празна и друго не им остава освен да се впият в удоволствията, които системата им предлага.

Яж лайна, пий кола, прави секс, тъпчи се хапчета, гледай телевизия, хейтвай политиците във фейса и дебни за следващата промоция да вземеш поредния ненужен боклук с „отстъпка“.

Ужасно е! Да гледаш и да разбираш какво всъщност се случва докато масата около теб просто си перкат ей така и се примиряват.

Няма по-гадно нещо от това да гледаш как системата потиска хората още от ранна детска възраст и ги откъсва от душата им и реалните им възможности.

Образователната система те смазва още докато ти подраства мозъка, за да израснеш накриво и да станеш зависим от системата човек, който бива изцеждан ден след ден от някоя институция.

Какво стана с хората? Какво ще стане след 30-40 години с човеците на тази земя? Ще има ли въобще такова нещо наречено човек или 90% от новото поколение ще бъдат роботи, които ще се раждат със смартфон в ръка и ще живеят във виртуална реалност?!

Please follow and like us:

Leave a Reply