Subscribe to Blog via Email

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

choises in life

Какво избираш?

Толкова често се случва да мислим, че нямаме избор и сме притиснати от различни обстоятелства, но това май не е съвсем така.

Да, има неща, които не зависят от нас и не можем да изберем, като семейството си например.

Но някои смятат, че дори това избираме сами, още преди да дойдем на този свят и на мен ми звучи вярно до голяма степен предвид това, в какво семейство се родих, и какво стана с него. Това обаче е дълга тема за друг блог.

За изборите ми се говори сега и затова колко трудно става в днешно време да направиш правилния избор. И под правилния имам предвид, този избор дето сърцето ти го нашепва, а не този който всички около теб очакват да направиш.

Лесно е да избереш да правиш както всички останали и да следваш и имитираш поведението на околните, за да спечелиш техните адмирации и да се почувстваш добре от това.

Това обаче е фалшиво и мимолетно щастие, което изчезва също толкова бързо колкото е дошло, а после се чувстваш още по-празен от преди.

Защо трябва да е толкова трудно да следваме собствените си желания? Защо е трудно да кажем НЕ на неща, които знаем дълбоко в себе си, че са грешни и неправилни?

Защо вървим срещу себе си и ценностите си в името на чуждо одобрение на едно погрешно и изкривено поведение?

Защо нараняваме? Защо пренебрегваме? Защо не си даваме зор? Защо не полагаме грижи на правилното място? Защо ядем скапана храна? Защо бързаме постоянно и само искаме?

Защо не можем да спрем и да се огледаме, за да можем да видим по-ясно. Защо искаме светът да е по-добро място и всички да са добри и разумни, а не започваме от себе си?

Защо постоянно избираме да се крием зад илюзиите, че се чувстваме по-добре като се вписваме в едно счупено общество, което се крепи на разруха и безхаберие?

Едно общество, което знае само да иска и да отстоява претенциите си, но не знае какво и как да дава, защото мисли, че няма какво да даде.

Консумирай и хвърли, а после се завърти и повтори.

Много е трудно да не реагираш емоционално на заобикалящата те среда. Тя просто е конструирана по този начин, за да те кара постоянно да реагираш емоционално на нещо и по този начин да отдаваш силата и енергията си, за да нямаш после за себе си и за истински важните неща.

Поводи да хулиш и да мразиш колкото искаш, под път и над път. И докато се хабим по негативното ставаме безчувствени и обезверени, а след това прехвърляме тази енергия върху най-близките си вместо да им отдаваме любов и нещо позитивно.

Да вършиш правилните неща в днешно време не е нещо, което ще ти донесе много популярност и приятели, но малкото такива ще са истински и ще се чувстваш добре вътре в себе си от това, което правиш.

Човек започва да мисли и живее по много различен начин, когато започне да се интересува живо от изборите, които прави и вижда как те се отразяват не само на него, но и на заобикалящата го среда.

Адски много избори правим всеки ден купувайки нещо. С всяко едно нещо, за което даваме изкараните си с труд пари ние казваме. Това е ок, аз го подкрепям!

А колко от тези неща дето купуваме са вредни и произлизат от робство, насилие и унищожение? Много?!!

Не си даваме сметка, защото виждаме нещо, което адски много искаме и в мозъка веднага се прави връзка с това какво ще изпитаме като си го купим.

Най-често е храна и най-често тази храна е вредна не само за нас, но и за майката природа, която страда не само от производството й, но и от отпадъците, които тази храна създава след това.

Някой ще каже, че това ни се предлага и нямаме избор. Напротив. Избор има всеки да купи това, което му се предлага или да не го купи.

Когато си наясно с нещата и отново избираш да погледнеш на другата страна – ти правиш избор.

И това е ок. Въпроса е да го съзнаваш. Тъжно е обаче да знаеш последиците от действията си и да продължаваш да правиш същото отново и отново, защото живееш с идеята, че това е твое право.

Това е нездравословната част на Егото, което не може да приеме фактите, защото истината боли и то много добре знае как стоят нещата.

Да, боли и точно тази болка е твоя път към по-добрите и правилни избори. Тази болка е пътят към израстването ти като човек и само чрез тази болка можеш да се научиш да си по-съпричастен и да обичаш повече и да те е грижа повече.

Не само за теб, но и за всички останали, които живеят заедно с теб на тази земя.

Болката изгражда, а не разгражда. Фалшивото щастие е това, което разгражда човека и го прави един безотговорен консуматор, който се интересува единствено от задоволяването на въображаемите си нужди.

Нека се стараем да избираме по-разумно. Нека първо нас да ни е грижа и да не чакаме другите, да се променят преди нас.

Живеем в ерата на информацията и поне според мен сме длъжни да отделяме време и да се информираме за това как можем с действията и поведението си да бъдем по-добри един към друг,  как да се отнасяме по-добре към животните как и да се грижим за земята, така както, тя се грижи за нас.

Можем. Всички. От нас зависи. Всеки един избор, който правим е важен и действията ни на индивидуално ниво правят възможна желаната от всички ни промяна в глобален мащаб!

Please follow and like us:

Leave a Reply